История на мръсните чорапи

ден 1:  Прани чорапи – меки и миришат на омекотител – мразя ги.
ден 2:  Чорапите нямат никакъв мирис…така е по добре.
ден 3:  Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват – няма да ги сменям.
ден 4:  Като си махна обувките моментно ме лъхва “приятна” миризма на спарено – няма да ги сменям.
ден 5:  Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи…нещо си въобразява.
ден 6:  Прибрах се и още от вратата баща ми извика “Да не си настъпил някое лайно?”…какво му стана на тоя човек.
ден 7:  Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна….?!?!?
ден 8:  Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9:  Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10:  Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11:  Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)…това пък защо?
ден 12:  Родителските тела ми заплашват – отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13:  Майка ми си събра багажа и се махна …. даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14:  Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка…
ден 15:  Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо…. така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17:  Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно … абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18:  Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат…сигурно са сбъркали номера.
ден 19:  Цветата в апартамента увяхнаха…странно вечра ги полях.
ден 20:  Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село….тука става нещо странно.
ден 21:  Хлебарките напуснаха блока…такова изселение не бях виждал.
ден 22:  Дойде пощальонът да ми връчи призовка…не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне….горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23:  ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24:  Гражданска защита отцепва района…ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25:  Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26:  Тука нещо мирише на лошо…продължавам да драйф……
ден 27:  …….
ден 28:  …….
ден 29:  …….
ден 30:  Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си унас.